Под „земеделски земи“ се разбират всички земи попадащи в землището на дадено населено място, които не са част от пътно-транспортната мрежа и не са отредени за друг вид дейност. Те могат да бъдат обобщени, като – ниви, пасища, ливади, овощни градини, лозя и др.
Спецификата им е основана върху местоположението (достъпността до имота, водоснабдяването и отдалечеността му от населеното място), релефа, почвения профил, степента на замърсяване на околната среда, категоризацията му и др.
Към „трайните насаждения“ приспадат всички овощни градини, лозя, както и всички градини засети с многогодишни растения (ягоди, малини и др.). При оценяването им, освен гореизброените характеристики, се взима предвид годишното плододаване, качеството на продукцията, оставащият живот на насажденията, съответните съоръжения и подобрения в имота (поливни системи, дренажи, регулаторни системи и др. помощни съоръжения), състоянието на пазара на съответната продукция, към момента на оценката и други фактори, определени от спецификата на имота.
– подаване на заявка за оценка на недвижим имот
– предварителен оглед на имота
– изготвяне и предаване на оценителския доклад
В повечето случаи стойността на земята се влияе от такива фактори, като местоположението, транспортната достъпност, наличието на комуникации, форма, размери и др. При оценка на земеделски земи допълнително върху стойността влияе на и качеството плодородие на почвата.
Сред основните фактори, които определят плодородието на земята са качествените характеристики на почвения слой земя (съдържание на хранителни вещества, съдържанието на влага, аерация, механичен състав, структурен състав, киселинност и други) релефа и микроклимата. Така, например, земеделска земя в Северната част на страната (Дунавската равнина) се оценява от пазара по-скъпо от земеделски площи в районите на Южна България.